“Дарете един лев, спасете един живот”

Влизайки в една обществена сграда, първото нещо, което привлича погледа ми е една огромна кутия, на която има залепени снимки на болни от нелечими болести деца, а надписът на кутията гласи: “Дарете един лев, спасете един живот”. Тези кутии стават все повече и повече, но някой всъщност прави ли си труда да спаси този един живот?

За мен да дариш означава да бъдеш полезен на другите без да искаш нещо в замяна. Но където и да се обърна, се убеждавам, че не това е целта на днешните псевдодарители. Напоследък, най-вече в благотворителността, хората търсят полза за себе си. Безспорно моето мнение е, че да даряваш в никакъв случай не е трудно, стига да го правиш с добри намерения и напълно всеотдайно.

Нека вземем за пример всички личности на по-висши длъжностни постове. Цялата благотворителност, която те правят е единствено и само за PR. А тези така наречени благотворителни предавания, които не спират да искат по телевизиите? Лично аз не смятам, че един известен у нас актьор или певец ще отделя съвсем безкористно от ценното си време за нещо, от което няма да има материална полза? Или греша? И в крайна сметка се оказва, че всичките публични благотворителности са единствено и само за набиране на средства, от които може би една част отиват за нуждаещите се, но съм убедена, че по-голямата част от събраните средства са в полза на странични и ненуждаещи се хора...И начин да покажат като много добри и състрадателни определени известни хора.

И все пак - въпреки постъпките на псевдодарителите трябва да продължим да вярваме и да даряваме, но не само материални блага, а и човешка обич.