Днес - Ние помагаме

Късно е, навън се вихри буря и вали като из ведро, а в стаята ми е тихо и уютно.Тънък лъч от нощната лампа се е спуснал по килима и сякаш чертае пътека. В такива моменти човек си задава хиляди въпроси и търси отговорите им там, където другите не могат да надникнат. Търси ги в сърцето си, в душата си и в тихото спокойствие на отразената в един синьо-бял килим светлина от нощна лампа.
Аз добър човек ли съм? Какво е милосърдие и не го ли бъркаме понякога със съжаление? Днес помогнах ли на някого? А той имаше ли нужда от помощта ми? Трябва ли да те помолят за помощ, за да се отзовеш, или сам избираш момента и помагаш, макар никой да не е искал помощта ти? Колко много въпроси и всички те са без еднозначен отговор.
Днес ние помагаме...Да! Точно днес помагаме на едно семейство с 13 деца в затруднено положение. Благотворителният клуб „Вяра и любов”, в който членувам, организира акция за набиране на дрешки и играчки за тези деца.
Днес ние помагаме на възрастните хора от дом „Венета Ботева,” като им подаряваме телевизор. Но не телевизорът е важен, а това, че днес сме при тях и заедно пеем, танцуваме и се забавляваме. Обичам да ходя при тези мили хора. Чувствам се съпричастна към болките и съдбата им. Сякаш пораствам и ставам по-отговорна, когато съм на гости при тях.
Днес аз помагам на разсеян съученик, забравил да напише домашното си. Помагам на уличен музикант, като му давам последното си левче за автобус и вървя щастлива под дъжда. Помагам на малко коте, пъхнало главата си в консервна кутия, което жално мяука. За благодарност котето ме одрасква. Понякога да помогнеш е неблагодарна работа.
Предлагам да помогна с торбите на възрастна жена, която едва балансира покупките и овехтелия си чадър под напора на вятъра. Знам, че живее близо до дома ми и сме в една посока. Тя ме гледа няколко секунди, стъписана от предложението ми. Оглежда ме подозрително, а след това явно ме познава и ми се усмихва приветливо, подавайки ми тежката торба. В този момент става вълшебство. Овехтелият чадър на цветя светва и се завърта облян в лъчи от светлина, идващи от дълбините на душата на тази жена. Вървим и мълчим, всеки потънал в мислите си. Стигаме до дома на жената и аз и подавам покупките. По бузите и се стичат сълзи, а може би са капки дъжд, не знам. Думите които ми каза ме накараха да размишлявам тази нощ: „Благодаря ти за милосърдието”.
Днес ние помагаме, днес вие помагате. Но днес най-вече аз помагам на себе си да стана по-добър човек. Синьо-белите шарки по килима ми се сливат и поемат с лъча от нощната лампа към страната на сънищата . Може би там ще намеря отговорите на моите въпроси.