Добре дошли!

Скъпи осмокласници, мили деца, или пък не е добре да се обръщаме към вас с тази дума. Май вече сте прекалено „стари” за нея. А можи би, не. Както и да е. Това е вашият първи учебен ден в Американски колеж Аркус. Стоите там, леко поизпечени от слънцето и се чудите какво ще става зад тези врати. До вас има някакви момичета и момчета, които хем не познавате, хем знаете, че ще трябва да сте в един клас. Отпред има някаква учителка, която се опитвате да прецените с поглед, но не ви се получава особено. А когато вдигате поглед, се натъквате на Висшата сила – доректора. Дали ще трябва да ходите в зловещия му кабинет или само ще си разменяте учтиви поздрави в коридора? Кой знае.

Спокойно, всички сме извървяли този път, и не изглеждаме наполовина изядени, нали? И аз стоях на вашето място преди две години и се питах дали с момичето до мен, което ме ръчка с букета си, няма да станем приятелки. И ние станахме, и още сме. Помня и класа си – потропващо нервно с пръсти момче на първия чин, лоши погледи от лявата ми страна, пич с шантава прическа зад мен и момиче, което гледаше чина си с такава съсредоточеност, сякаш той се готвеше да избухне пред очите й. 
Но преди повече от петдесет години Ерих Кестнер, автор на “Двойната Лотхен” и “Хвърчащата класна стая”, пише слово за първия учебен ден, което съдържа шестте прости правила за оцеляване в училище. Разтълкувайте си ги, както ви харесва, те не са субективни.
Първо правило гласи: „Не позволявайте да ви унищожат детството!“ – Дори да си мислите, че вече сте порасали, това не може да е вярно. Та нали още се радвате на балони и торта, на гоненица с приятели, на анимационни филми. Детето живее във вас, опитайте се да го задържите за по-дълго!
Второ правило: „Не смятайте училищната катедра за трон!” – Учителите седят зад най-голямата маса, най-отпред, не за да ви плашат, а за да ги виждате и чувате по-лесно. Те не са превъплъщения на дявола – опитват се да ви научат на нещо полезно, и дори да си мислите, че основната им цел е да ви напишат тридесет двойки и да ви изгонят от час рекорден брой пъти, наистина, тяхната цел е доста далечна от това.
Трето правило е: „Съобразявайте се с онези, които се съобразяват с вас!“ – Това понякога ще е трудно. Ще ви се иска да спукате от подигравки дребничкия младеж на предния чин и ще потривате ръце от чисто човешка злоба. Но какво пък, заслужил си го е, ще си мислите. Е, какво ако той беше гигантичен и вие бяхте дребни в неговите очи?
Четвърто правило гласи: „Не бъдете много прилежни!“ – При този съвет мързеливците трябва да си запушат ушите. Той се отнася само до прилежните и е твърде важен за тях. Животът не се състои само от класни работи, тестове и така наречени писмени изпитвания. Човек трябва да учи, само зубрите зубрят. Главата не е единственият орган на човешкото тяло. Който твърди обратното, лъже. За човек е необходимо да е разнообразна личност.
Пето правило: „Не се надсмивайте над глупците!“ – Те не са глупави по своя воля или за ваше удоволствие. Бъдете предупредени, че никой не е толкова умен или силен, за да няма по-умни или по-силни от него. 
И последното шесто правило е: „От време на време не вярвайте на учебниците си!“ – Понякога ще се натъквате на безмислици в учебниците. Днешната война например е далече от онова, което описват поемите в учебниците. Тя няма вид на дева с обнажена сабя, бляскава ризница и развети пера на шлема. Не вярвайте също и на истории, в които човекът е представен като неизменно добър, а доблестният герой е смел двадесет и четири часа на денонощие. Всяка истина все пак има две страни.
С това завършва нашето, така наречено, слово. Нека то, чуто-недочуто, поне малко да ви е развеселило. Там, зад мен, няма нищо страшно, само доста интересни неща, за които не сте подозирали. 
Това е за “Добре дошли, мили зайци от 8-те класове”. Едва ли разбрахте всичко, но имате цели 5 прекрасни години в Американски колеж Аркус, за да проумеете простата истина, че това училище не само изисква, но и дава както знания, така и приятелства за цял живот! На добър час!

Поздрави: Леда