За подемната сила не на вятъра, а на мечтата...

„Коронавипуск 2020“… Дали няма да ни запомнят с това? Или пък с петото ни място в България? Или пък с уменията ни от време на време да помагаме на чистачките, когато някой учител се ядоса на дивотиите ни? А няма ли да бъдем запомнени с това, че просто сме най-креативният, най-интелигентният и несъмнено най-запомнящият се випуск?! Първият випуск, на който се налага да върви по път, очертаващ нови начала в света и въпреки това постигащ високи резултати.

Не заслужаваме ли аплодисменти?

Не можете да си представите колко облекчени всъщност се чувстват в момента нашите семейства. Те са изключително горди с нас и постиженията ни! Напълно заслужено!

Вижте колко по-напрегнати са от нас днес. Тези, които тук се питат не как ни стоят тоалетите, а как точно са направили перата на крилете ни. Дали тези крила ще издържат силата на слънцето, подемната сила не на вятъра, а на мечтата… Тези, които понякога ни казват: „Стига си хвърчал“, всъщност лепят перата на нашите криле. И подемната сила на техните мечти…

Учители, на вас няма да ви се размине също! Точно заради вашите усилия и нерви сега сме това, което сме. Не щадете ръцете, а ръкопляскайте, хора, ръкопляскайте!

Благодаря ви за стъпалата към успеха, които, честно казано, направо си бяха трамплини. Подготвихте ни както в учебен, така и в житейски план. Вие сте хората, които с лекота ни научиха на ценни уроци, които не пише в никой учебник – как да мислим, а не какво да мислим и че няма граници, които да не можем да прескочим. Днес мога да кажа само едно: „Поклон пред вас, мили учители!“

Скъпи съученици, тук пред мен имам списък с пожелания, но ще импровизирам. Пожелавам ви да постигнете мечтите си и да промените света към една по-добра светлина. Разбивайте рекорди, откривайте новости, дерзайте да излизате от зоната си на комфорт. Не казвайте какво правите, а правете, каквото казвате. Поставете бъдещето си в добри ръце – вашите!

По пътя ще ви бъде трудно, ще се борите, ще падате, ще дращете с нокти, ще си казвате: „Не! Стига! Край! Не мога повече! Предавам се!“ Тогава… Тогава се сетете за днешния ден – за всичките мечти, които сте имали, за всичко, в което сте вярвали. Спомнете си, че сте искали, че сте мечтали да бъдете нещо.

И тогава… тази сила ще ви вдигне отново и ще си кажете: „Да! Аз мога да го направя! Аз ще го направя! Аз ще променя този свят! Аз ще бъда този, който дори и да не постигне величия, винаги ще се опитва да сложи поне една усмивка на нечие чуждо лице, да промени един човешки живот.”

Мисля, че е време да се ориентирам към приключване. Все пак Конфуций е казал следното: „Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.“

Силно се надявам все някога пътищата ни да се пресекат отново.

Обичам ви!

Благодаря!