\"Законът управлява хората, а разумът - закона\".

Законът е правна норма, издадена от върховната държавна власт с цел да управлява народа в дадена държава. Хората са задължени да го спазват, в противен случай биват наказвани. Разумът от своя страна е способността на човек да мисли логично и морално. За всеки човек моралът е различен, затова са създадени законите, които обобщават най-разпространените морални норми и важат за цялото обществото.

Законът е създаден с цел да се спазва редът в държавата и да се знае кое е правилно и кое не е. Той регулира различни отношения в живота на хората . Основният закон на една страна се нарича Конституция. В нея са очертани правата и задълженията на гражданите; правомощията, структурата и функционирането на държавните органи и органите на съдебната власт, която следи именно за спазването на правилата. Има и закони за конкретни видове обществени отношения, например в семейството, в местното самоуправление, в образованието, за правата на децата и много други. Наказателният кодекс обозначава кое е неморално, съответно -  престъпление. За създаването на добри закони трябва да се подхожда мъдро и разумно, за да регулират най-точно и пълно конкретният вид отношения.

         Връзката между разум и закони е утвърдена още в Библията чрез Десетте Божи заповеди. Те представляват главните морални норми, с които хората е трябвало да се съобразяват. Ценностите, които утвърждават, са универсални и базисни за човечеството и обхващат етичните норми, които се превръщат в основа за съвременното законодателство. И въпреки че говорим за много отдалечен исторически период на едно консервативно общество, убедително е доказателството, че хората са притежавали ясно съзнание за нравствените измерения. Разумният подход към законодателството регулира и пълноценното съществуване на едно общество.

Друг пример е възникването на Римското право, създадено векове преди съвременните закони, което урежда отношенията между римските граждани, между робовладелци и роби, между мъж и жена. Все още голяма част от тези правила не са се изменили и се явяват като основа на съвременното право в Европа. Това се дължи на моралните ценности, те никога не могат да се променят изцяло. Дори тогава хората са били достатъчно разумни, за да създадат писани правила, които трябва да спазват и да им помагат при въвеждането на ред в държавата.

Но друга част от правилата са се променили в хода на времето. Неща, които преди са се смятали за абсурдни, са напълно нормални днес, както и обратното – никой не може да си представи да бъде толкова жестоко наказан за клевета, за кражба и за пиянство както е било по времето на хан Крум. Според легендата, когато България е победила аварите, той попитал някои от пленниците защо са загубили. Техните отговори го накарали да се замисли и установил, че щом тези пороци  са ги погубили, за създаването на една непобедима държава трябва да бъдат забранени. Това обяснява тяхната суровост и безпощадност и защо са били толкова подходящи за онези времена. От тогава до сега са минали много години и ситуацията в държавата е много по-различна - хората са еволюирали, гледат по-задълбочено на нещата, направили са много открития, което, естествено, е довело до промяна и в  отношенията между хората, а това неминуемо води до изменение в действащото законодателство.

Търновската конституция се определя за най-демократичното законодателство, което е прието и е управлявало през XIX-XX век. Там ясно са описани правата, свободите и задълженията на гражданите на България. Едно от най-големите предимства е, че гарантира равенство пред закона, който е с цел да се развива страната в съответствие с най-добрите демократични традиции в Европа. Приета е абсолютна религиозна толерантност, което, разбира се, не омаловажава прилагането на закона.

Религията също е от голямо значение за моралните ценности и създаването на законите. Например при мюсюлманите прелюбодейството е изключително голямо престъпление за тези времена, а и днес също. През 2005 г. в Афганистан жена е осъдена на смърт именно заради прелюбодеяние. Присъдата била извършена от съпруга й и местните служители, като използвали камъни и камшици да достигнат крайната цел.  Жената е виновна, но дали наистина заслужава отнемане на живота й във време, в което прелюбодеянието се допуска да бъде безнаказано в някои страни? Не би трябвало. Каквато и грешка да е направил човек, трябва да бъде наказан, дори и с доживотен затвор, но не й с отнемане на живота му!

Когато човек направи нещо неморално за него, най-голямото последствие би била съвестта му. Никой не може и няма правото да се намеси и да го накаже. Докато законите са точно това, което дава власт на морала. Те са писаният морал и дори човек да иска да действа неразумно, законът е там да му напомни, че не трябва. Моралът може да бъде нарушаван безнаказано, но законите не могат. За някои хора извършването на дадено престъпление е правилно, защото те вече са изгубили съвестта си, не усещат вина от това, което са направили, и точно това е случаят, в който се намесват законите- да кажат, че това е противозаконно и да накажат нарушителя на реда. При всеки подобен случай трябва да се вземат адекватни мерки, за да има ред в държавата. Когато правораздавателните органи си затворят очите за отделни ситуации и извършителите остават безнаказани, това действа на част от обществото и те започват да правят същото с идеята, че щом не са наказали дадения човек, това е правилно и няма да накажат и тях. Именно поради тази причина трябва стриктно да се следи редът в държавата, в противен случай ще настане хаос. Правовата държава се основава на спазването и прилагането на законите.

При извършване на престъпление срещу даден човек, този човек иска отмъщение. Тук идва въпросът: дали той да отмъсти или да изисква справедливост от държавата? Отговорът изглежда много прост – да направи това, което е правилно, съответно да чака наказанието на държавата, но в такива лични ситуации правилното много често се замъглява и се проявяват своеволия, които могат да издействат и на ощетения наказание. Чувствата взимат връх и се омаловажат и моралът, и законите. Такова усложнение на ситуацията би могло да бъде много опасно за двете страни, а и не само. Желанието за лично удовлетворение кара виновния да изглежда десет пъти по-виновен отколкото е, което понякога води до огромно нарушение на закона. И при това нарушение ощетеният става по-виновен и от самия виновник. Хората винаги имат нужда да отмъщават повече отколкото са понесли и, ако се стигне до съд, това в голяма степен не би ги защитило. Чувства срещу разум и закони – изисква се изключително трезво мислене и спокойствие, за да се постъпи правилно, но все пак има хора, които го проявяват. Друг проблем, който може да настъпи, е, ако ощетеният не е доволен от наказанието на държавната власт. Това също би могло да го подтикне към лично отмъщение. Но в крайна сметка разумният човек, би спазвал законите, а управляващите биха ги прилагали безпристрастно, защото те са писани именно от хора като тях.

Самото управление на една държава се избира от гражданите , съобразно техни програми, лични качества , които са съгласни да работят в интерес на обществото.Същото важи и за местното самоуправление. Ролята на управляващите е да представляват обществото и да работят за постигането на интересите му. Тези органи също приемат различни нормативни актове от местно значение, с които се регулират отношенията в дадена община – наредби, правилници и др. Не е прието, както и не е морално, да се злоупотребява с властта и да бъдат разглеждани само личните интереси, например между кмета и общинския съвет. Друга пречка може да се окажат и личностните конфликти помежду им. В този случай общината, която „управляват”, се оказва като арена за конфликтите им. Гражданското общество съществува там, където има съзнание, основано на законите. То може да подкрепя и да не подкрепя решенията на управляващите. Гражданските организации са неправителствени, но доброволно поставят закона на първо място. Техните идеи работят за подобряване на организацията и функционирането на държавата. Демокрацията трябва да бъде развивана и неомаловажавана. В обществото се раждат идеите, сами по себе си много добри, с цел да подтикнат властите да подобрят действащите норми.  Когато една идея е добра и полезна за обществото, трябва да бъде узаконена, за да се постигне подобрение на обществения или дори държавния ред. За да бъдат приети такива идеи, те трябва да бъдат разумни и да засягат голяма група от хора. Чрез различни форми на изява могат да подтикват развитието на законодателството. Първо идва идеята за това, което трябва да се случи, след това се измисля начин за прилагане и узаконяване.

Законите са това, което прави света такъв, какъвто е, ту добър, ту лош, справедлив, а понякога не. Най-важното е да бъдат съпътствани от разума. Ratio est anima legis (Разумът е душа на закона) – не трябва и не може да има закон без разум, защото това е като къща, построена върху пясък – неиздръжлива, безцелна и ненужна. Разумните хора винаги биха усетили закона като съзнание за право и задължение. Съответно, точно те са го създали и го следват безусловно в различни ситуации. Винаги биха се съгласили с него и никога не биха го нарушили, защото именно хора като тях са неговата основа.