Какво бихме загубили и какво спечелили, ако социалните мрежи изчезнат от интернет?

В днешно време има много неща, които могат да ни променят бързо и несъзнателно. Сред тях са компютрите. Всеки ден влизаме в социалните мрежи. Някои го правят за забавления, други търсят запознанства, а трети просто искат да разберат коя е  поредната клюка, която е обладала целия Фейсбук, докато в един момент черната магия, а именно пристрастяването да стоим почти денонощно пред компютрите, не ни превърне в роби на самите нас.

Ако социалните мрежи изчезнат от интернет, щяхме да спечелим възможността да обръщаме внимание на малките неща, способни да направят света ни много по-красив. Невероятно е чувството сутрин рано да се събудиш от чуруликането на птичките, да усетиш как вятърът нежно гали лицето ти и закачливо роши косата ти, да почувстваш свежия мирис на току-що падналия  на земята дъжд, а след това разноцветните багри на дъгата да озарят лицето ти. Това са точно тези малки, а всъщност толкова големи и величествени моменти, пред които социалните мрежи изглеждат нищожни. Неповторимо е и чувството да разгърнеш книга в ръцете си, да вкусиш от сладките й занимателни думи и да се впуснеш в приключенския й свят. Това усещане е съвсем различно от другото - да седиш пред големия, заслепяващ очите екран и да се опитваш да вникнеш в съдържанието на текста, стремейки се да не загубиш реда, до който си стигнал.

Но освен негативните примери, социалната мрежа може и да бъде полезна. Ако обстоятелствата изискват да се отдалечим от семейството си, компютърът е най-добрият начин да поддържаме не толкова близката, но все пак истинска сплотеност, която е позната само на задружните семейства. Способна е и да ни помогне да станем по-общителни и безпроблемно да създаваме приятелства. Също може да успее да ни направи по-човечни, като ни подкани да подкрепим кампанията за болния човек, който жадува за живот, или за детето от дом, което с надежда чака скромната си придобивка, дарена от нас.

Целият свят е пред нас. Нужно е само да се гмурнем в дълбините на живота, но и да бъдем внимателни, за да не се удавим, защото всичко си има граници, които не трябва да прекрачваме.