Електронен вестник

Моят взор към настоящето и бъдещето

Реч, произнесена на церемонията по дипломиране на випуск 2020

Магдалена Томова

Уважаеми г-н Директор, скъпи преподаватели, съученици и гости на тържеството,

Изправена тук, пред вас в този значим за нас ден, искам да хвърля поглед назад към миналото и да акцентирам върху няколко ключови момента, които изиграха значима роля в това да имам привилегията да се обърна днес към вас. Когато бях в V клас, за първи път пристъпих прага на Американския колеж, седнах на стола срещу директора, където съм убедена всеки един от нас, в един или друг момент, за добро или лошо, е сядал, и разбрах, че ще уча тук. Две години по-късно, разбира се, бях на абсолютно различно мнение. Но благодарение на баща ми, който прекара 1 час, упорито убеждавайки ме, че това е моето място, завършвайки словото си с: „Това си е изцяло твое решение и аз по никакъв начин не искам да му повлиявам“, се озовах в Аркус. Решение, за което не съм и никога няма да съжалявам.

Когато за първи път ни подариха календари, аз знаех, че някой ден искам моя снимка да е върху него и да говоря днес пред вас. Ще излъжа, ако кажа, че в момента, в който започнах да пиша словото, не съжалявах за тази амбиция. Така или иначе, ето ме тук пред вас. Заслугата за това постижение обаче далеч не е изцяло моя. На първо място искам да благодаря на всички учители, които успяха да се справят с най-трудната задача за човек с такъв занаят, а именно да открият точния баланс между строгата и напътстваща фигура, от която така силно се нуждаехме като едни деца, мислейки си, че са напълно способни сами да направляват живота си. А нашите учители в “Аркус” се оказаха не само прекрасни педагози, но и истински приятели, които спечелиха доверието ни и ни помогнаха да станем както по-добри ученици, но и по-добри хора. И затова освен разпалени диалози, в класната стая често кънтеше и смях.

За никого, предполагам, не е останала скрита любовта ми към литературата и книгите, но тя до голяма степен се дължи и на невероятните жени, на които винаги съм се възхищавала и които непрекъснато са я подхранвали през петте години. Госпожо Добрева, Маринова, Антонова и Тодорова, с вълнението Ви от невероятните истории, съдържащи се между две корици, с професионализма и начина Ви на мислене и с красотата на Вашия изказ, продължавате да ме вдъхновявате и да ме подтиквате да се стремя към една по-добра моя версия. Не мога с думи да изкажа благодарността си за примера, който ми давате. 

Госпожо Йорданова, това е празник и за Вас! Нашето завършване бележи края на не-толкова-смешните-а-по-скоро-трагични анекдоти, свързани с пежото, познато още като Бритни пред приятели, които бяхте принудена да изслушвате.

Г-жо Лазарова, надявам се, когато си спомняте за нас, да не сещате за вечните ми закъснения, които благодарение на Ачо и Тео изглеждаха малко по-приемливи. Благодаря Ви за неизменната подкрепа и напътствия, която вървеше успоредно с вечната заканка да ни дърпате ушите.

И също бих искала да благодаря на моето семейство, че бяха стабилната опора, от която се нуждаех. Боби, благодаря ти, че се правеше, че ме слушаш, докато ти бръщолевих за всички онези проекти, презентации и тестове. Мамо, тате, благодаря ви за привидната незаинтересованост към моя обучителен процес. По този начин, който сега разбирам е бил напълно съзнателен, вид ми дадохте възможността да се развивам, водена от личните ми амбиции, а не от повърхностни капризи. Казвам привидна, защото заинтересоваността на майка ми от матурата по БЕЛ си проличава във факта, че тя вероятно знае повече за матуритетните поети и прозаици, отколкото повечето връстници, а баща ми, от друга страна, ми е обещал да покарам едно бижу в зависимост от представянето ми, което си беше водеща мотивация в моята подготовка.

 

Б клас, през целия ми живот винаги съм гледала на следващата стъпка с очакване и нетърпение, жадувайки за промяна, вярвайки, че предстоящият етап от живота ми ще е по-хубав и вълнуващ от настоящия, но вие до голяма степен променихте това. Никога не съм си и представяла, че ще се почувствам толкова съкрушена успоредно. С увереност мога да кажа, че вие сте най-изключителната група хора, която съм имала щастието да опозная. В мен гори надеждата, че връзката ни ще се съхрани през годините, но, както вие много добре знаете, аз съм непоправим реалист. Истината е, че плановете ни да поддържаме същите контакти са крайно нереалистични, имайки предвид, че ще се пръснем из Европа и за това виня тези наши големи амбиции. Но аз смятам, че това до голяма степен е без значение. Вие ми показахте, че мога да ви имам доверие, и ме научихте да го показвам, вие бяхте неизменна подкрепа през петте години, в които се смяхме, плакахме, провеждахме пламенни спорове (кхм кхм Тео). Благодаря на Вилиан, че беше вечният двигател, който ме дърпаше напред и провокираше състезателния ми дух. Но най-вече съм благодарна на Георги Арсов, който безкористно показа на всички нас колко опасно може да бъде едно остъкление всъщност. 

Скъпи приятели, аз не съм пророк, не мога да предвидя бъдещето, но мога да отправя взор към настоящето. И да ви кажа какво виждам във всеки един от вас. Аз виждам смелост, хъс и стремеж към себеусъвършенстване. Но също така и любов, страст, които неусетно се преливат в желание за забавление, в една лудост, непокорство и понякога безразсъдство. Но, знаете, какво нещо е човек: „и черно, и бяло зърно“.  

Аз не съм видяла повече от живота, отколкото вие, но съм била страничен наблюдател на много от изпитанията, през които сте преминавали, и вашата сила и устойчивост неведнъж са ме вдъхновявали. Приятелствата, чиито пламък догоря преждевременно, допринесоха да съм човекът, който съм, не по-малко от тези, които запазиха своята искра. Ако съм повлияла на вас дори на половина на степента, до която всички вие повлияхте на мен, то тогава смело мога да кажа, че това е най-голямото ми постижение, не извоюването на мястото тук, на сцената, в този момент. 

Не мога да ви дам съвет от позицията на дългогодишен житейски опит, но бих искала да споделя нещо, което остана с мен след посещението на преподавателя по физика Теодосий Теодосиев, а именно, че „добрият баничар заслужава повече уважение и признателност от един некадърен лекар.“ Бъдете смели и преследвайте това, което ви носи удовлетворение и радост и подпалва духа ви, а не илюзии за успех и чужди амбиции. Инвестирайте във взаимоотношенията си с хората, но не пренебрегвайте себе, защото това, което сте, е вашето най-ценно притежание.

Меню