Четящият човек е красив...

Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 година, в Ямбол. Един от най-успешните млади български автори както в родината си, така и в чужбина. Творческата му биография започва с две поетически книги: „Лапидариум“ и „Черешата на един народ“. Следват „Писма до Гаустин“, „Естествен роман“, сборникът с разкази „И всичко стана Луна“, стихосбирката „Балади и разпади“, романът „Физика на тъгата“ и др.

Доктор по филология, литературовед в Института за литература при БАН. Преподавател в Нов български университет.

1. По време на беседата с учениците в колежа говорихте много за четящия човек, за това колко красив е той… Какво определение бихте дали за четящ човек?

Това е човек, който иска да разбере себе си най-напред, иска да съпреживее човека до него. Аз съм казал, че четящият човек е красив и неговото нормалното състояние е четенето.

2. Има ли писател, на когото благородно завиждате, ако отговорът е ДА, кой е той  и защо?

Слава богу не, не завиждам, но се възхищавам на много писатели. На Йордан Радичков, възхищавам се на Пейо Яворов. Винаги съм се опитвал да се уча от тях.

3. Има ли рецепта за оцеляване в нашия все по-шантав делник?

Непрекъснато да произвеждаме смисъл и да търсим смисъл, да изпитваме емпатия към света, само така може да оцелее.

4. Бихте ли искали сега да сте ученик и защо?

О, да! Заради всичко, което ми предстои, най-хубавото е да живееш с усещането, че всичко ти предстои и понякога не разбираш, че най-хубавото е в момента.

5. Успява ли литературата да отрази така бързо променящия се свят?

Литературата винаги тича пред света от една страна, от друга страна, го забавя. Аз смятам, че това е много важна функция на литературата. Тя дава време да се спрем да забавим темпото и да видим какво сме изпуснали. Много харесвам историята за бедуините в пустинята, които правят почивки много често, не просто, за да си починат камилите, а защото дават време на душата им да ги настигне, защото душата има различна скорост. Така че литературата е нещо като честата почивка, в която даваме време на душата да ни настигне.

6. Има ли въпрос, който не са ви задавали досега, а на който искате отговорите?

Май не. Мисля че са ме питали за всичко. Не знам дали съм давал отговор на всеки въпрос, но мисля че са ме питали за всичко. Това е нормално. Писателят трябва да може отговори на всичко.

7. Продължете изречението: Искам да…

Искам да….бъда много неща едновременно и много хора едновременно.

8. Какво предстои да издадете в близкото бъдеще?

Една нова книга с поезия и  една опера в Полша, за която написах либретото. Това е нещо ново, което не съм казвал.

9. Благодаря Ви много за интервюто!

И аз благодаря!