Електронен вестник

Една тъжна нощ (Поетична импресия за любовта)

Даниел Николов, 9а клас

(Поетична импресия за любовта)
Посвещавам на Теодора
така бих се чувствал, ако те загубя!
Стоя сам на тухления покрив.
Отново изгубен в мислите си.
Гледам към синьото небе
и отново виждам теб.
Очите ти, взиращи се в мен,
и отново чувствам тази вина.
Разяждаща ме отвътре
и реалността пак навлиза в мен
и ме кара да бъда виновен.
Тъгата, гъста като мъгла,
сякаш запушва сърцето ми,
кара го да спира
и животът ми минава,
отлита и си заминава
и сякаш филмова лента е пред очите ми.
Виждам всичките си грешки
една по една те отнемат парченца от мен
и накрая остава само душата ми,
разграбена и разгонена,
и от нея започват да текат
гъсти, черни капки кръв.
Показват всичкото зло на света,
събрано в листенце от черна роза,
някога страстно и омайващо червена.
С времето тя се храни със злото на другите
и го задържа в себе си.
Сега в този миг на разкритие,
красив като пролетно утро,
чист като капчица роса
и едновременно грозен като смъртта,
се вижда убийството на една душа,
служила с цялото си същество.
Попиваща негативите на
заобикалящия я свят
и разкриваща красотата на любовта
и чистотата на истината
Небето сякаш заплака.
Сълзи като дъжд заваляха
над отиващата си душа
и който я докоснеше, се превръщаше в кръв
сякаш отминаваща всичката злоба,
събрана в тази открита рана.
И капка след капка
падаха ангелски души.
И като звезда заблестя душата,
изпълнена с нови сили,
рееща се над мъртвото ми тяло,
на което принадлежеше.
Тя освети всичко наоколо
във багри по-цветни от дъга
и по-светли от сутрешната
слънчева усмивка.
Небето сякаш се разтвори.
Твоята усмивка, погледът ти,
изпълнен с надежда,
и пламъчето, блещукащо в теб,
накараха дори дявола да заплаче.
А неговата тъга
накара всички вулкани
на земята да изригнат.
В този зрелищен миг на пречистване
една душа си замина от земята.
Бавно тя се понесе към светлите
обятия на ангелската ти гръд
и накрая изчезна.
Проблесна за миг заедно с падането
на последната капка дъжд,
всичко утихна и нощта отново
зае мястото си.
Да бди над добрите и да прощава
на виновните
и всички звезди проблеснаха.
Сякаш раздавайки надежда.
Над тези, които все още понасяха
чуждите теглила и мъки.
Луната тъжно погледна към небосвода.
Вече пречистена от красивата нощ.
Все още носеше тъгата за изгубването
за безценното
един извор на
добрина и любов,
правещ живота ми
по-приятен и
поносим.

Меню