Електронен вестник

Едно вълнуващо състезание

Участниците в състезанието и техните ментори

През изминалия уикенд се проведе вторият кръг на състезанието AUBG MultiTalent Quest Round 2 на Американския университет в Благоевград. За да достигнат до съответния кръг, участниците трябваше да направят 2-минутно видео CV и да решат онлайн тест, който проверява знанията им по математика и английски език. На първия кръг се явиха много ученици от няколко балкански държави, но само 64 бяха допуснати. Сред тези 64 участници бяха и трима ученици от ЧПГ „АК – Аркус“ ЕООД – Кристиян Илиев, Вилиан Попов и Магдалена Томова. На същинската част от състезанието те трябваше да докажат своите умения и таланти в четири категории - първата категория бе решаване на математически тест, втората бе дебати по зададена тема, третата бе решаване на социален проблем, а в четвъртата участниците можеха да избират между показване на спортните или артистичните си умения. Състезанието се проведе в рамките на три дни, а на всеки ученик бе посочен помощник (ментор), който да наставлява и отговаря на въпроси.

Менторът на представителите на ЧПГ „АК – Аркус“ ЕООД   срещаме в познатото лице на Десислава Стамова, с която проведохме кратко интервю.

Как се почувства като ментор и жури на участниците в дисциплината Arts on the spot (Центъра на изкуството)?

Д: Когато си подбрал точните и сериозни хора, с които искаш да работиш и да постигнеш нещо, да си ментор е удоволствие. Не е лъжа, че конкуренцията, пред която се изправихме, беше доста подготвена, но ние не се отказахме. Аз не съм такъв човек и никога не съм била, и като участник от това състезание през изминалата година, ментор и жури през тази, знам колко удовлетворяващо е да си сред 64-мата избраници. За мен изпитанието бе да бъда жури на хора, които съм подготвяла и съм виждала с какво желание избират костюмите си за сцената, пишат песните и подготвят танците си. Трябваше да съм на 100% обективна в оценките, които давах, независимо дали имах лично познанство с участниците или за първи път ги виждах. Когато моите състезатели излязоха на сцената (последователно един след друг), изпитах гордост - те бяха от малкото, на които цялата аудитория стана на крака. Другата част от участниците в журито бяха впечатлени - Кристиян бе написал първата си самостоятелна песен и сам бе композирал мелодията, а Вилиан представи танц, обединяващ всичките български фолклорни области. След края на самата дисциплина членовете на намериха момчетата да им зададат индивидуално въпроси и взеха решение да им се дадат и на двамата високи точки.

Какви бяха очакванията ти за състезанието и бяха ли оправдани?

Д: Като финалист от миналата година, знаех къде и на какво отивам. За Маги, Вилиан и Кристиян си мисля, че бе изненадата, макар и да им бях обяснявала какво ще им предстои през уикенда. Очакванията ми от състезанието бяха оправдани, защото хората, стоящи зад неговото създаване и особено в лицето на госпожа Сабина Вийн (Sabina Wien), винаги изпитват всичко до най-малкия детайл. Беше забавно. Тази година имаше доста нови игри, имаше и леки промени по формата на състезанието, които допринесоха още повече за успеха му.

Също проведохме интервю и с участниците, а именно Вилиан Попов, Магдалена Томова и Кристиян Илиев.

 

Какво ви накара да се включите? От кого разбрахте?

В: Винаги съм обичал предизвикателствата и съм се гмуркал в дълбокото, за да изживея нови емоции, и след като разбрах от Деси, бях изключително ентусиазиран.

М: Разбрах за състезанието от класната ми ръководителка и още тогава знаех, че искам да взема участие. За мен то беше едно ново предизвикателство, а това е винаги нещо интересно и вълнуващо.

К: Разбрах за състезанието от нашия ментор, Десислава Стамова. Първоначално не исках да се включа, но после видях състезанието като шанс да обогатя своите умения и да се запозная с хора, които имат близки до моите интереси.

Какво ви затрудни най-много?

В: Най-трудното нещо от цялото състезание не беше нито математиката, нито характерите на хората, нито дебатите. Най-трудното за мен беше да смогна да поспя, заради две неща - работихме до късно и се забавлявахме до още по-късно.

М: Смятам, че най-трудното нещо, с което се сблъсках, беше формата на състезанието, който беше непознат за мен. Всички части от състезанието обаче бяха интригуващи и ще се радвам, ако и в училище се предостави възможността да работим по този начин. Като участник в състезанието смятам, че имам огромна привилегия, и ще се радвам да я споделя и с останалите си съученици.

К: За мен най-трудната част бе да превъзмогна притеснението си и да покажа на какво съм способен. Това беше възможно благодарение на невероятните хора, които ме заобикаляха и ми помагаха.

Кое Ви хареса?

В: Всяка една емоция ми хареса - хареса ми личната (вътрешна) победа, новите запознанства и силните емоции.

М: Вярвам, че любимата ми част бяха запознанствата с нови хора. Когато отидох в университета, бях заобиколена от 60 свои непознати връстници, с които постепенно започнахме да се опознаваме и да се сближаваме. За това допринесе и работата с екипа ми за предстоящите събития (която зае по-голямата част от нощта) и караоке партито в съботната вечер, на което искрено се забавлявах.

К: Хареса ми, че не чувствах състезанието като състезание. Всички бяхме сплотени и се забавлявахме заедно. Според мен организацията спомогна за тези невероятни преживявания.

Какво научихте от състезанието?

В: Научих, че в живота не някакви критерии ме оценяват, а самият аз оценявам себе си, като успоредно с това подобрявам възможностите си. Научих също, че във всеки един човек може да се намери добрина и този човек да има позитивно влияние върху животите ни.

М: Ако трябва да съм честна, тръгнах си от Благоевград разочарована от някои от личните си изяви, но това не променя факта, че това преживяване беше наистина поучително за мен. Дори напротив. Разбрах върху какво трябва да работя и как мога да подобря себе си. Нищо не ни учи така, както грешките ни, и това прави това пътуване дори по-специално.

К: Научих, че когато съм с правилните приятели, винаги мога да се забавлявам. В живота трябва да се заобиколим само от такива хора.

Ще запазите ли връзките, които сте създали по време на състезанието?

В: Със сигурност ще поддържам връзка с хората от отбора ми и най-вероятно някои от организаторите на състезанието.

М: Докато бяхме там, всички се възползвахме от предимствата, които предлагат социалните мрежи. Имайки тази възможност да установявам контакт с другите куестъри, ще се постарая да запазя връзките, които създадох с всички тези невероятни и интелигентни образи от цяла България.

К: Разбира се. Вече даже добавих всеки от състезанието като приятел във Фейсбук и Инстаграм.

Имате възможността да станете поклонници на състезанието за четвъртото му издание, ще станете ли?

В: Кой знае... аз лично бих се съгласил, но искам да съм почти сигурен, че моите куестъри биха постъпили в челната тройка.

М: Много ще се радвам да дам възможността, която получих, и на други и затова, ако някое дете изяви желание, ще направя всичко по-силите си, за да помогна. А ако това означава, че ще мога да се върна в университета и да се срещна с невероятните хора, които срещнах тази година там, няма да се възпротивя.

К: Знам със сигурност, че ако няма никакви възпрепятстващи обстоятелства, ще стана поклонник. Всеки трябва да има шанса да премине през тези невероятни емоции и преживявания, които състезанието предлага.

 

От думите на възпитаниците ясно си личи, че състезанието е било невероятно преживяване. Те не само са успели да преминат през предизвикателствата, но и са получили награди. Вилиан Попов е на трето място на цялото състезание и на второ място в категорията за артистично представяне. Кристиян Илиев спечели 3-то място в категорията за интерактивно видео CV. Те представят ЧПГ „АК – Аркус“ ЕООД като едно училище, което стимулира млади таланти и възпитава бъдещи лидери.

Меню