Илюзия? Мечта или Реалност? Е любовта?

Всеки един човек през своя живот се е влюбвал от пръв поглед, обичал е до полуда и е бил обичан. Животът е тясно свързан с любовта, а между тях прелитат като пеперуда илюзиите, мечтите и жестоката реалност.
Любовта ни кара да се чувстваме щастливи и подкрепяни, позволява ни да открием хубавото в живота, подтиква ни да се размечтаем като малките деца, които все още не знаят какъв е животът през призмата на реалността. Но нима това не е породено от една илюзия? От една мечта?
Всяко малко момиченце, завладяно от вълшебните приказки за красиви принцеси, си мечтае да бъде една от тях и да се влюби в своя принц. Но това са само мечти! След години се спуска по пързалката на илюзията. Тя превръща живота в прекрасна история, на която обаче краят невинаги е добър. Влюбваме се ­ разперваме крила и политаме в безкрайното синьо небе, затваряме очи за всичко и всички, живеем за половинката си. Даваме много за нея, пренебрегваме забрани, надминаваме дори и недопустимите граници, за да я зарадваме и да получим нейната усмивката. Дори и без да се осъзнаваме, се доверяваме безрезервно. Самите ние се преобразяваме изцяло. Под влиянието на любовта започваме да вникваме по-надълбоко дори и в най-незначителните неща, а също така се смеем без причина. Небето става недосегаемо, но същевременно малко, сякаш можем да го съберем в шепи.
През един прекрасен ден, озарен от слънчевите лъчи, изстрел спира в сърцето ни, за да ни върне в тъмната реалност. Железният куршум ни отнема любовта и тя си отива. Никой не може да я спре. Осъзнаваме, че сме били в измерението на илюзията, тогава падаме от небето, бавно и мъчително. Всичко за нас свършва. Скриваме се като ранена сърна, която ближе раните си в своето убежище. Били сме усмихнати, влюбени и волни, а сега тъгата стои над нас като черен облак.
Трябва ли да продължим напред дори и да е трудно, или да се отречем от любовта!? Не, не трябва да се отричаме! Това ще бъде грешка! Любовта може да е илюзия, а животът реалност, но това не означава, че едното може без другото. Нима искаме с любовта да намразим и живота?
Любовта ни оставя дълбока рана, но това не означава да не се влюбваме никога повече. Нашите сърца не са пълноценни без любовта в тях. Затова обичайте и бъдете обичани и може би ще усетите, че любовта е реалност!