Историите, които няма да ви оставят безразлични

Много книги са минали през очите ми, но тази, която остави дълбоки спомени в съзнанието ми и ме накара да се събудя от монотонния сън, натрапчиво вкопчил се в мислите ми, е книгата на писателя Хорхе Букай – „Нека ти разкажа”.
Известният аржентински писател и психотерапевт е роден и живее в Буенос Айрес. Завършил е медицина и гещалтпсихология. В момента съвместява писателската си дейност с преподавателска работа в Университета в Буенос Айрес и професионална работа като психотерапевт. Заедно с това води курсове и семинари по цял свят и най-вече в испаноговорящите държави като Чили, Мексико, Коста Рика и Испания, където е редактор на списание „Здрав дух”.
Писателят споделя, че е щастлив, че е личност, изградила сама себе си и че неговият първи университет е бил самият живот. В предговора на книгата Хулия, близката приятелка на Дебелия, разказва за Хорхе, че е добър и всеотдаен писател. Както се споменава в едно от любимите й произведения, важно е да се знае, че човек се нуждае от крила, за да полети, но ще са му нужни пространство и смелост да ги размаха. Според нея Хорхе Букай умее да създава необходимото пространство, както и да поема рискове, а на всичко отгоре има и прекрасни огромни криле.
„Нека ти разкажа” е книга, която грабна очите ми, а по-късно и цялото ми същество, след като я видях на претрупания с книги рафт в близката книжарница. Из многобройните приказки, събрали се в тази книга се разказва за незрелия Демиан - студент, борещ се с житейски дилеми и с неправдите на живота, и Дебелия, който търпеливо го изслушва и му дава най-добрите съвети под формата на басни.
Четейки, аз намирам себе си - също така объркана и несигурна се лутам из многобройните отрупани с препятствия пътища и докато се чудя по кой да поема и къде ще стигна, не осъзнавам как времето е изтекло като пясък, ронещ се между пръстите ми. Защо не се зарадвах на срамежливото изгряващо слънце, защо не погалих кучето, което тичаше радостно след мен, защо не се спрях да полея изсъхналото от слънцето цвете… та аз щях да променя цял живот! А щом променям чужд живот, защо да не успея да променя и моя? Това беше един от въпросите, който изникна в съзнанието ми и ме вдъхнови да обръщам внимание на малките неща, защото те изграждат житейския ми път, а по него ходя аз. И там някъде по пътя срещнах „Нека ти разкажа”, прочетох я и тръгнах уверено, с право вдигната глава - за мен вече нямаше препятствия и дилеми. Бяхме само аз и пътят. Къде е книгата ли? Тя вече е част от мен!
Препоръчвам „Нека ти разкажа” на всеки, който се скита по прашните пътищата, както пише в нея: „тези истории ще ви трогнат,разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви остави безразлични.”