Електронен вестник

Старецът, който не вярвал в младостта

Сибела Александрова, IXa

В  далечна гора изпод мрачните клони на дърветата и край спокойните загадъчни реки, живял самотен старец.Той не намирал смисъл в живота си. Смятал се за твърде немощен и остарял, затова не излизал от скромната си полусрутена къща. Изключение били периодите, когато листата от дърветата отрупвали цялата земя със своите жълто-кафяви багри.

През един студен ноемврийски ден старецът станал от любимия си дървен стол и отишъл да събира съчки в близката гора. Вече бил напълнил цял чувал, когато усетил как земята се пропуква и краката му потъват в пукнатините. Падал все по-надолу, сърцето му биело все по-силно, а очите му търсели помощ, но откривали само тишина и мрак. Старецът си помислил,че умира, и точно в този момент се сгромолясал на също толкова вселяващо страх място. Едната му кокалеста ръка все още здраво стискала чувала със събраните съчки,а  другата от паниката, която немощният човек бил изпитал, неволно извадила от бледосиния скъсан джоб последната  останала кибритена клечка. С бясно биещо сърце драснал клечката, приближил я до малкото клонче и за миг ярък пламък озарил пещерата, в която се намирал. Прилепи прелитали непрестанно над главата му, а тишината, която царувала вътре, карала стареца да чува зачестения си дъх. Надигнал се бавно възрастният мъж, нервно изтупал вече не толкова белия си шлифер и се запътил да търси изход. В момента, в който направил първата си крачка, пред него се появили две врати. Едната била отрупана с кристали, а ключът блестял от златото, с което бил покрит. Другата била ръждясала, напукана врата с изгнил стар ключ. Старецът бил достатъчно мъдър и знаел, че невинаги златното отвън е златно и отвътре. Без много да се замисля, със страх от неизвестното, но и вяра в себе си, закрачил към ръждясалата врата.Завъртял износения ключ и с плахи стъпки прекрачил прага на стаята, като влачел след себе си препълнения със съчки чувал. Щом отворил очите си, забелязал, че в стаята нямало нищо друго освен една антична, покрита с паяжини картина, на която бил изобразен богът на  младостта Илос. Старецът не вярвал на случайности, дори смятал, че бог Илос го е извикал при себе си,за да му вдъхне младост и сила, каквато дядото не бил изпитвал от десетилетия.Той също знаел, че боговете никога не дават нищо на смъртните наготово. Старецът искал да покаже почитта си към бог Илос и започнал да се чуди как да изрази уважението си към него. Унесен в мисли, немощният човек се стреснал, след като видял движеща се в периферията му фигура. Сянката се приближавала все повече, докато накрая придабила ясни очертания – тя била на висок, млад мъж с големи сини очи, които вдъхвали страх и излъчвали тайнственост, щом зърнеш блясъка им. Спокойната походка, с която се придвижвал младежът, карала дори стареца да почувства успокоение от странните неща, които му се случвали.

- Какво търсиш тук,старче? – попитал момъкът, като се долавяли нотки на изненада в гласа му.

- Бог Илос ме извика,за да ми възвърне младостта. Виждам, че и ти си преминал през това. Би ли ми споделил как показа почитта си към Всевишния? - рекъл заинтересовано старецът.

- Много е просто, със смях - отвърнало момчето. - Първо самият ти трябва да повярваш, че си млад, и тогава всички останали ще те виждат така. Изглеждам ти млад, защото очите ти търсят само това. Те наблюдават околния свят, но проникват и в човешката изстрадала душа и я променят само ако ти им позволиш. Чак тогава бог Илос те възнаграждава с осъществено желание.

- Не разбирам защо трябва да променя погледа към себе си, за да получа желания дар!?- зачудено запитал възрастният човек.

- Не разбираш тогава и смисъла да бъдеш млад, не си нужен на нашата земя повече - отговорил усмихнато младият мъж и без да се замисля, спрял безпристрастно погледа си върху стария човек. От очите му изскочила ярколилава заслепителна светлина, която превърнала стареца в пепел, а от нея се зародила птица.

- Птиците нямат ограничени представи за живота си. Волно разперват душите си във въздуха и оставят пухкавите облаци и вятъра, рошещ перата им, да ги кара да се чувстват вечни - Доволен от постъпката си, младият мъж изрекъл тези думи и спокойно проследил с поглед как птицата излита в небесата. След това побързал незабелязано да влезе отново в мистериозната стара картина.

Меню