Ценното в живота

      Животът на всеки човек протича различно и всеки открива своята ценност в него. За едни това е обич, радост, семейство, за други – приятели и късмет, а за трети –  пари. Трудно е да определим кое е най-важното за нас в живота. Сложно е да изберем само едно...

      Според мен най-ценното в живота е самият живот. Той ни дава всичко - палитра от цветни чувста и изживявания. Срещаме радости и неволи, тъга и щастие, победи и падения. Животът ни дарява със семейство, на което да се уповаваме; приятели, с които да споделяме; дни, в които да градим бъдещето си, и още толкова много.

 Но какво е семейството, ако не сме част от него? Какво са приятелите, ако нас ни няма? Чии са пъстрите дни, ако го няма животът? Именно животът дава всички начала на нашето щастие. Него трябва да ценим и почитаме най-много!

      Животът е дар по-голям и по-блестящ от всяка купчина злато, от всеки най-верен приятел, дори от най-любящото семейство. Той е по-ценен от обичта, от знанието и от щастието. Той е най-траен сред всичко нетрайно. Животът е нашият житейски път, показва ни насоката, в която да поемем; разкрива ни тайните, които искаме да разберем; винаги ни учи. Животът е другар, верен до последно. Той е съветник и мъдрец. Изгражда ни, напътства ни,  подкрепя ни. Винаги можем да намерим утеха в себе си. Достатъчно е в труден момент да си кажем „Така е, но аз съм жив и нищо няма да ме спре!”   Никога, никога не трябва да се отказваме от живота! Той е най-ценното ни притежание! Трябва да бъде обичан, за да можем в края да се обърнем и да се уверим, че сме живели пълноценно. Да си кажем: „Животът ми донесе всичко, за което бях мечтал, мислил и желал. Той бе винаги кипящ в мен. Аз съм му благодарен, защото ми показа, че съществуването е предизвикателство, емоция, магия.”