Апология на притеснението

Непознати ли са две души

щом в мълчанието си се разбират?

Един във друг дълго те се взират -

пред корабчета, и бъркалки, и смачкани чашки кафе.

На бялата  масичка, забъркано в чаша горещо кафе,

от тяхното мълчание несвястно се ражда То...

После вдъхновение като ясното синьо небе

оглежда нейното кротко лице,

 лице, нежно като небе, като кадифе.

Тя и Той тихо творят едно оживено кафене.

Спомени някак си биват наместени

за забравени уж станиолови, уж пръстени...

Всеки ден Той  - с божури и  с незабравки,

а Тя – със свежи ежедневни житейски подправки!