E-paper
Апология на притеснението
Стиховете са инспирирани от разказа на писателя Г. Господинов – „Божури и незабравки“
Непознати ли са две души
щом в мълчанието си се разбират?
Един във друг дълго те се взират -
пред корабчета, и бъркалки, и смачкани чашки кафе.
На бялата масичка, забъркано в чаша горещо кафе,
от тяхното мълчание несвястно се ражда То...
После вдъхновение като ясното синьо небе
оглежда нейното кротко лице,
лице, нежно като небе, като кадифе.
Тя и Той тихо творят едно оживено кафене.
Спомени някак си биват наместени
за забравени уж станиолови, уж пръстени...
Всеки ден Той - с божури и с незабравки,
а Тя – със свежи ежедневни житейски подправки!