Коледна импресия
Ето, че отново е Коледа. Хванала чаша горещ чай в ръка, гледам камината. Тлеещият се огън са сякаш надеждите, които коледната нощ е скрила дълбоко в себе си, а времето все едно е най-големият капан, който е способен да изгори всички мечти и надежди, и безмилостно да ги превърне в жарава.
Поглеждам през прозореца, а погледът ми се спира на приказната гледка навън. Снежинките са успели отново да изплетат своя млечнобял килим и са се погрижили да го застелят навсякъде по улиците.
Около мен блестят хиляди светлинки: в елхата, на ъгъла на стаята, са се приютили червени, сини, оранжеви… хиляди светлинки, които са се постарали да оцветят в различни багри всяко едно кътче на стаята.
Някъде дълбоко в съзнанието ми се явяват спомени от детството, когато нямах търпение да се събудя и да видя какво белобрадият старец ми е оставил под елхата. Потънала в мисли, съвсем случайно, забелязвам как в небето нещо блещука - по-силно от пламъка на запалена свещ, по-силно и от лъчите на слънцето, които от време на време увисват под облаците. Кой знае - може белобрадият старец се връща с куп подаръци, позитивни емоции и надежди, че Новата година ще е по-добра, по-щастлива и по-прекрасна?