Коледна импресия

Ето, че отново е Коледа. Хванала чаша горещ чай в ръка, гледам камината. Тлеещият се огън са сякаш  надеждите, които коледната нощ  е  скрила дълбоко в себе си, а времето все едно е най-големият капан, който е способен да  изгори всички мечти и надежди,  и  безмилостно да ги превърне в жарава.

Поглеждам през прозореца, а погледът ми се спира на  приказната гледка навън. Снежинките са успели отново да изплетат своя млечнобял килим и са се погрижили да го застелят навсякъде по улиците.

Около мен блестят хиляди светлинки: в елхата, на ъгъла на стаята, са се приютили червени, сини, оранжеви… хиляди светлинки, които са се постарали да оцветят в различни багри всяко едно кътче на стаята.

Някъде дълбоко в съзнанието ми се явяват спомени от детството, когато нямах търпение да се събудя и да видя какво белобрадият старец ми е оставил под елхата. Потънала в мисли, съвсем случайно, забелязвам  как в небето нещо блещука - по-силно от пламъка на запалена свещ, по-силно и от лъчите на слънцето, които от време на време увисват под облаците. Кой знае - може белобрадият старец  се връща с куп подаръци, позитивни емоции  и надежди, че Новата година ще е по-добра, по-щастлива и по-прекрасна?