Диамантени души

Пред затворените ми очи отново се разлиства колоритното вълшебство на спектакъла, на който присъствах наскоро. Той бе посветен на хората с увреждания, а всички, станали свидетели на магията му, бяхме обединени под мотото „Сила за живот”.

В ушите ми все още продължават да кънтят божествените гласове на някои от тези артистични натури, които биха накарали и славеите, засрамено да сведат глави. Уверено мога да заявя, че това не са обикновени хора, загубени в сивотата на живота, а това са хора, черпещи енергия от извора на най-възвишените идеали, благословени да „виждат” красотата на света през собствената си пречупена призма. Прелистваща спомените от онази вечер, виждам как един от тях се изкачва уверен на сцената, изпълва я с цялото си същество, залата се наелектризира от могъщото му присъствие и всички, прехласнати по великолепния му глас, изпадаме в състояние на необясним транс. Изпълнителите успяха да размият границите на реалността със сладко-горчивата фантазия на техния живот. За първи път се докосвах до толкова възвишени личности, които подариха на нас, обикновените, едно незабравимо преживяване на крилете на собствените им надежди и трепети. Искреността и чистотата, струяща от тези създания, бе накарала душата ми да се излее в един океан от сълзи, породен от възхищението и преклонението ми пред титаничния дух на тези силни личности.  Осъзнах, че уврежданията на тези хора всъщност бяха тяхната благословия, пораждаща жаждата им за живот. Докоснали се до истината, че всичко е тук и сега, те сякаш бяха слезли от небето, обградени от ореол от светлина, за да представят на нас, непросветените, единственото откровение.

       Тази среща породи някои дълбоки мисли в мен и разпали страстите ми. По магистралата на собствената си душа аз видях много странични пътища, които бяха разнебитени или въобще липсваха. Сега имам изключителната възможност да „полирам” душата си, като, оглеждайки се в отражението на миналото си, усъвършенствам себе си. Съприкосновението с тези възвишени хора ме превърна в една от тях. В един Дон Кихот, готов да поеме цялата тежест на мъките на света и да се изправи срещу цялата болка на живота, само и само да остави частица от диамантената си душа като мимолетен спомен за живота на един ангел.