За Любовта

В един чудесен ден се събуждаме и незнайно как сме по-щастливи и красиви. Светът край нас ни залива с ярки багри и нашият град е още по-прекрасен. И чудно как нещата, грозни отпреди, изглеждат някак красиви, а пък светът тупти с ритъма на нашето сърце. Градът се усмихва ведро, макар и още сънен, а слънцето намига ни игриво и нежно гали с весели проблясъци щастливите и усмихнати лица. Наоколо прелитат птици и песента им чудна, ясна и щастлива е, сякаш по-щастлива отпреди, а кучетата джафкат по-весело, а котките се умилкват и смигат дяволито с весели очи.
Какво се случва? Как не сме видели всичко вчера и се чудим на цялата обграждаща красота, а пък сърцето ни издайнически тупа учестено, бърза да бъде в ритъма на тези чудновати нещица. И в миг неописуем и единствен, пълен с радост, разбираме, че в нас е долетяла Любовта. Жадувана и животворяща, тя ни изпълва с радост и дава крила за хиляди и хубави неща. “Здравей, любов!” казваме тогава, макар и неочаквана за нас да бъде тя. Но има ли нечакана любов за някого, тя винаги е желана и красива.
И нашето сърце полита по-щастливо, туптейки в ритъма на новата любов. И доброта ни изпълва изцяло, кара ни да погледнем с нови очи на света. И нашите мечти, довчера плахи и неясни, изглеждат прекрасни днес и сме готови с един размах да ги осъществим. А мислите ни, ясни и красиви, се реят във вселената и я изпълват с обич от изгрева до морните звезди и вечерта. И удивени от промяната се чудим дали това е нещо ново и друг усещал ли го е преди това? А отговорът е в живота, в природата, в света щастлив. Да, любовта я има и ще я има. Всичко е любов около нас, докато е жив светът!