Силни и успяващи в глобалния свят!

- Здравейте, госпожо Шмид! Ние, колежаните, се вълнуваме за предизвикателствата, които ни предстоят в живота като избор на специалност и университет, кандидатстване и всичко около това приключение, което за Вас вече е опит. Във връзка с това бихме искали да Ви зададем въпроси, които са актуални и вълнуващи за нас!

- Здравейте, мили колежани! За мен е удоволствие да се запозная с всички вас, макар и по електронен път!

- Разкажете ни за живота в колежа. Имахте ли любим учител и предмет и как протичаше един Ваш ден като възпитаник на „Американски колеж - Аркус”?

- От живота ми в колежа имам само хубави спомени! Спомням си, че винаги ставах много рано и с приятелки се събирахме да закусваме в колежа - кафе и сандвич с кайма и кашкавал (когато човек дълги години живее в чужбина, му се прияждат какви ли не вкусотии от дома, и ето как сандвичът изплува в моето съзнание). После редовен обмен на новости и звънецът бие... Не съм имала любим предмет, а за любим учител - г-жа Детелина Маринова (английски език) беше просто ТОП. Толкова много някой да ме е мъчил като нея с диктовки по английски от книгата "Властелинът на пръстените", не е било, но си е заслужавало - двечките спечелихме олимпиадата по английски!

- Кога избрахте Università Bocconi и по-точно специалността PhD in Economics?

- Винаги съм знаела, че искам да уча в чужбина и от много рано (10-ти клас може би) започнах да се готвя за изпитете SAT. Бакалавърска степен и магистратура завърших в Jacobs University Bremen. Избрах го поради две причини – първо,  кампус унивеситет, което означава, че всички ученици живеят и учат в пределите на кампуса; и второ, защото е американски университет, но е близко до вкъщи. Когато учех за бакалавърската степен, бях много впечатлена от някои от гост-професорите - хора с PhD, но пък работещи в индустрията. Тези хора винаги имаха толкова трезв и практичен поглед над това, което преподаваха, че си казах "Това е за мен!". И така се ориентирах към PhD програми. Избрах финанси в Бокони, защото Бокони е много уважавана институция в тази област, но едновременно с това има много здрави връзки в индустрията. Беше ми много трудно отначало, няма да крия. За първи път в живота ми ме скъсаха на изпит - шок и ужас! Но това ми беше и най-големият урок - колкото е по-трудно в началото, толкова е по-сладко накрая!

- Разкажете ни за живота в Сан Диего. Какво изучавахте там? Как протичаше академичният Ви живот?

- В Сан Диего заминах по покана на проф. Алън Тимърман, който е голямо име в макроиконимиката/иконометриката. Това беше академичен обмен, чат от PhD-то. Запознах се с него на конференция, на която презентирах моя научна работа. Докато бях в Сан Диего, той ми помагаше за дипломната работа, за което съм му много благодарана. В Сан Диего се запознах и с носителя на Нобелова награда за икономика Хари Марковиц - голямо преживяване и невероятен шанс!

- Какви са предизвикателствата пред един български студент в чужбина?

Предизвикателствата пред един български студент за безброй много... Първо, човек трябва бързо да се адаптира към нов начин на живот, нова култура, нови обичаи. Но според мен човек може само да се адаптира, ако наистина го иска! Второ, да остане верен на себе си - идвайки от по-малка и по-бедна страна, в стремежа си да бъдат приети по-бързо българските студенти в чужбина понякога се отричат от българското... Според мен разковничето се крие в това да вземем по нещо много добро от всяка държава, през която премине нашият път. И накрая предизвикателството в чисто професионален път е това, че конкуренцията става все по-голяма, защото пазарът е глобален, а не локален! Затова и амбицията трябва да бъде съразмерна!

- С какво се занимавате в момента и как се справяте с развитието в личен и професионален план?

- В момента работя в Barclays Investment Bank в Лондон, в отдел "Проучвания", и съм личен асистент на Global Head of Research. Работата ми се състои в това да обработвам голямо количество данни, на базата на които съставяме математически модели за предсказания. След като получим резултати, пишем статии, които пращаме на нашите клиенти. Около 50% от времето си прекарвам в писане на код на Python, а останалото в писането на статията! Обичам да се шегувам, че моята работа е нещо като математическа журналистика!

Успех на всички! Бъдете здрави! Поздрави от Лондон! Зорница