Какво е за мен бащиният дом?
В рубриката \"Изкуство, родено от изкуството\" имаме удоволствието да Ви представим творби на ученици от ЧПГ \"АК-Аркус\", които, докоснати от картини на известни художници, са се вдъхновили да изразят своите впечатления чрез красотата на словото.
За мен бащиният дом е спомен, памет, обич. От малка обичам да се събуждам сутрин от гальовното шумолене на липата под прозореца на стаята ми. Тя е моята вярна приятелка още от ранните ми детски дни. Вероятно е чула първият ми писък от горещата вода в коритото. Мама е изпуснала сапунчето с форма на жабка, а липата й е намигнала съучастнически – глези се, не се паникьосвай. Ах, тази липичка, оттогава е знаела, че ще ме бива в щуротиите. После, като първи другар в игрите, липата ми подаваше клонче след клонче, за да се изкатеря до хралупата на катеричката и да потърся нейните съкровища – изгубен орех от бабината кошница, няколко изсъхнали лешникови обелки, снопче слама вместо възглавничка. Липата винаги ме е подкрепяла - в радостните подскоци след поредната шестица, преди първото ми излизане на сцената, в предпразничното суетене за края на учебната година. А как само ме слушаше, когато неумелите ми пръсти пробягваха по клавишите на маминото пиано. Някой смотолевен тон и клоните й се навеждаха да ме окуражат – нов опит, нов опит, непослушнице. Плавно изсвирена До мажор – листата на липата се прегръщаха, сякаш се поздравяваха за голяма победа. А "Унгарска рапсодия №2" на Лист караше липата да прибере клони, сякаш - аха - ще се наведе и ще ми се поклони. Цялата сияеше, с хиляди усмихнати в зелено личица – моята най-вярна публика.
Мога ли да те забравя, липичке. Мога ли да си тръгна от теб. Та ти носиш върху стройните си плещи толкова мои тъги, споделени тайни, детинщини, влюбвания. Нота след нота ти свириш на пианото на моя живот. Минута след минута аз се опитвам и не мога да се отделя – от грапавата ти снага, която знае как да утеши едно разплакано дете, едно пораснало момиче, едно наранено сърце, което не спира да се тревожи. Родители, учители, приятели. Защото и аз като всеки човек имам своите изкачвания и слизания. Своите болки и копнежи. Свои мечтателни вглеждания в утрото на новия ми живот. Далеч от теб. Ще мога ли да го понеса...
Ти си моето усещане за щастие. Моят бащин дом. И моята надежда за несвършваща обич. Няма да мога да продължа без теб. Затова всеки ден ще ти свиря Лист. С клавишите на душата си.
