Не искам да променям нищо в моя живот
Интервю със Силвана Табакова – учител по химия и опазване на околната среда
Г-жо Табакова, споделете за пречките, с които се сблъскахте в първите години от професията си като учител?
Не бих казала, че съм имала пречки - по-скоро се сещам за една, липсата на работни места – най-вече в горния курс на обучение,защото за мен винаги е било интересно да работя с големи ученици… Да научиш някого на нещо, да го амбицираш, да го поощриш - това е ключът за моята удовлетвореност!
Кога за пръв път изпитахте химията на любовта?
Тогава нещата бяха твърде по-различни от сега, доста по-консервативни, но ако трябва все пак да отговоря на въпроса - бях първа година студентка.
Според Вас към какво трябва да подтиква един преподавател своите ученици?
Ценностите в живота на всеки са твърде различни, но аз подтиквам моите ученици да бъдат искрени, да отстояват себе си, да имат мечти и амбиции! И най-вече: да ги отстояват и да се борят за тях.
Тъй като преподавате химия и опазване на околната среда, какво е Вашето отношение към разделното събиране на отпадъци?
Положително! Аз все пак съм химик и знам каква икономия на средства и суровини коства разделното събиране на боклуци. За огромно съжаление това в България не се прави или се прави съвсем частично.
Представете си, че получавате възможност да започнете всичко отначало. Какво бихте променили във Вашия живот?
Може би нищо, защото харесвам и обичам своя град, семейството и децата си, приятелите си и най-вече учениците, с които работя. Всичко това ми дава удовлетворение и не искам да променям нищо.
