Не, не бих станала политик

С това интервю редколегията на клуб “Млад журналист” стартира поредицата “Нашите любими учители”, посветена на 1 ноември – Ден на народните будители.

1. Г-жо Маринова, как метафорично бихте описали знанията си от университета?

Знанията, натрупани по време на следването в университета, напомнят на една голяма енциклопедия, в която има достатъчно информация, обаче не е отговорено на един важен  въпрос: как да споделя наученото със своите ученици? Преди години академичната подготовка  беше преди всичко теоретична и ние - студентите, прекарвахме твърде малко време в реалната училищна среда. Работата ми като преподавател ме научи на много неща - превърна хартиеното енциклопедично знание в действена сила, активизираща се от взаимното доверие и пълноценния диалог между учител и ученици.

2.Ако бяхте на 18 годишна възраст през 2013 г. бихте ли избрали да следвате за учител?

Да, разбира се – това е не просто професия, това е моят път в живота, който ме обогатява, кара ме да съхранявам в себе си позитивизма и оптимизма, защото всеки ден общувам с млади хора, които не са обременени от грижите на зрялата възраст; защото всеки ден заедно с тези млади хора стигаме до важни екзистенциални истини; защото всяка литературна беседа е предизвикателство, а всяко постижение - вдъхновение за още такива. Да виждаш как учениците се променят, израстват, усъвършенстват  с твоята подкрепа, доверявайки ти се безрезервно - това носи огромно удовлетворение и радост.

3. Бихте ли желали да се превърнете в литературен герой и в кой?

Литературните герои са фикционални, но и универсални образи. Затова в различни моменти от живота си един човек може да се почувства като модерен Хамлет, Дон Кихот или да се упрекне заради някоя своя санчопансовска проява. И с мен е така. Почти във всеки герой намирам по нещо от себе си, независимо дали той е пример за подражание, или не. Човешката природа е диалектична. Но може би най-често в съзнанието ми оживява образът на  Елин-Пелиновия персонаж Лазар Дъбака, който винаги е вдъхновяван от някоя “ветрена мелница” (метафорично казано). И в моя живот е така – няма ли предизвикателства, губя усещането, че изживявам дните си пълноценно

4.Някога бихте ли пожелали да станете политик?

Не, не бих станала политик. Тази обществена сфера за мен е маскарад на лицемерието и пошлостта. Това е противно на моята ценностна система. Друго би било, ако чрез политиката можеше наистина да се променя нашето настояще към по-добро. Тогава всеки професионалист би искал да даде своя принос, споделяйки опита си. Но това е една утопия, имайки предвид реалността.

5.Според  Вас как трябва да приема един ученик литературата? Като задължение или по-скоро като инструмент за развиване на способностите си?

Отговорът на този въпрос е категоричен – разбира се, че часовете по литература трябва да обогатяват, да развиват качества и умения, които са житейски приложими – младите хора са нетърпеливи и когато четат, и когато пишат. Това рефлектира върху общото им представяне по предмета. Много време и усилия ми коства да ги убедя колко е важно да се изразяват ясно, пълно и точно, да придават хубава словесна  форма на идеите си, да бъдат задълбочени, а не повърхностни в разсъжденията си. Когато се постигне необходимият диалог, тези млади хора израстват пред очите ми и успяват след това да се справят блестящо във всяка една академична или професионална  среда.

Освен това често получавам от завършили колежани  писма, в които те споделят колко трайни следи са оставили в съзнанието им някои от произведeнията, които сме анализирали в час. Причината е, че това са казващи вечни истини за човека и живота творби. Ето кое наистина трябва да остане живо в тях, а що се отнася до фактите и термините, цитатите и заглавията – и с тях се справяме. Все пак на финала винаги предстоят изпити. За жалост, форматът на ДЗИ е ориентиран не толкова към отчитане на реалните личности постижения на учениците, колкото към  проверка на “заученото”. Това усложнява моята задача, а именно - колежаните да възприемат предмета не просто като задължителна част от учебния процес, а преди всичко като една възможност за личностно обогатяване. Обикновено те осмислят докрай този по-важен аспект от подготовката си на един по-късен житейски етап - когато придобитите умения им дадат предимство в избраната от тях конкурентна международна среда.