Невероятната коледна улица

По Коледа всички улици бяха украсени, но една се открояваше с различния си блясък. Улицата беше достатъчно красива сама по себе си и успешно привличаше туристи целогодишно, но дойдеше ли декември, управата на града се постараваше тази вълшебна улица да заблести като никоя друга в света.

Още с първото си стъпване върху блестящите плочки, отразяващи светлините на лампичките, гостите ахваха. Всяка витрина, всяко прозорче и всяка реклама бяха като излезли от една магическа коледна картичка. Блещукащите лампички в бяло, червено, синьо и зелено бяха безброй много. Те бяха толкова умело разположени във всяка една част на улицата, че беше трудно да не се усъмниш дали самите коледни елфи не са минали и разпръснали част от коледната си магия. Да... силата на тези мънички сами по себе си лампички беше толкова голяма, че беше трудно да се различи кога денят заменяше нощта.

Светлините на улицата бяха уникални, но те далеч не бяха единственото, което караше всеки един посетител да не може да помръдне от мястото си и просто да гледа в захлас в продължение на минути. Първото нещо, което грабваше гостите на улицата, бе огромната, над двадесет- метрова елха, светеща само в един цвят – синьо. Гостите недоумяваха защо управата на града бе избрала точно този цвят, но кметът ясно поясняваше - „Синьото е най-чистият и невинен цвят и както небето е свято, защото Христос го избира за свой дом, така и елхата ни свети в този сапфирен цвят, издаващ любовта и почитта ни към Бог...”

Доста от хората не го разбираха. Някои дори го смятаха за луд. Едно обаче беше сигурно – всички му бяха безкрайно благодарни, че превръщаше града в най-магичното място на планетата, дори и само за месец.

След като гостите отместеха поглед от елхата, той моментално попадаше на това, което се криеше под нея. Магически хор от дванадесет прекрасни елфчета - дечица от местното музикално училище, пееше красиви коледни песни. Те бяха толкова завладяващи, че хората можеха да слушат медените им гласчета до безкрай. А след края на всяка коледна песен овациите бяха толкова силни, че хората трудно можеха да различат собствените си ръкопляскания.

Под елхата се криеше и друга коледна изненада за малки и големи - засмян белобрад старец и млада девойка с блестяща рокля весело привикваха минувачите и даваха на децата куп подаръци – близалки, вафли, фъстъци и бонбони, кои от кои по-вкусни, големи и шарени. Те бяха там всяка вечер. „Нищо не може да се сравни със силата, която ми дава всяка една детска усмивка” – казваше уморено веселият старец

Отмествайки погледа си от елхата и взирайки се встрани, хората можеха да видят всякакви красоти, коя от коя по-големи. Собствениците на магазините се бяха потрудили да не останат по-назад, като бяха превърнали украсяването на витрините си в истинска надпревара – бяха ги  обсипали с брокат, облепили с коледни рисунки и декорирали с висящи от вътрешната страна ръчно изработени парцалени кукли. А загледаше ли се във вътрешността на магазина, човек можеше да почувства топлата коледна атмосфера, която собствениците се бяха опитали да създадат. Магазините бяха като малки къщи – подканващи и приветливи.

Едно особено помещение събираше повече хора пред витрината си от останалите магазинчета. Това беше „Кафенето на Рудоуф” – най-обичаното и познато кафене в целия град. То не беше голямо, но начинът, по който бяха разположени масите и диванчетата, коледните украси, които бяха наредени по дървените рафтове и етажерки, миризмата на домашно приготвени коледни меденки и тихите коледни звънчета, приветстващи всеки нов гост, правеха пиенето на какао при Рудоуф незабравимо изживяване, за което се говореше дълго след това. Затова и хората усещаха това кафене по по-специален начин от другите – защото в декорирането му беше вложена любов към Коледа – чиста и съвършена. Двойки правеха първите си срещи на тези маси, баби и дядовци виждаха внуците си за първи път, приятелства се градяха – и всичко това бе на по чаша какао. Невинна чаша, която правеше чудеса с душите на хората; която ги стопляше толкова силно, че за миг проблемите, болестите и нещастието изчезваха. За миг – кратък, малък, съвършен... Незабравим!

Много красоти имаше на тази улица. Много души стопляше тя. Много хора разплакваше. Много вдъхновение роди. Но най-вече тази улица убеди посетителите си, че Бог съществува. Защото само Божа работа може да е тази, която прави чудеса. А уличката ги правеше. Всяка година. Всеки божи декемврийски ден!