Да намериш себе си!

Здравейте скъпи приятели, съученици, гости, учители и родители. Благодаря за тази невероятна възможност да стоя днес тук, пред вас. Благодаря на всеки от вас, който е част от светлия път на тези слънца, които стоят пред стъпалата на нашия колеж, готови да започнат нов вълнуващ етап от своя живот.

Когато ме поканиха да изнеса тази реч, получих пълната свобода да реша какво да бъде моето послание и реших да си задам следния въпрос: Ако можех да дам един съвет на моето минало Аз, стоящо на вашето място днес, какъв би бил той?

Въпрос, който да ме върне години назад, припомняйки ми моите първи моменти в тази сграда. Припомняйки ми всеки път, когато съм се чувствал енергичен, засмян, разтреперен, щастлив, уверен и няма как да забравим - тъжен и демотивиран. Всички чувства и преживявания, които са ме изградили и направили човека, който сега стои пред вас.

Бих искал да включа и вас към това приключение. 

Връщаме се през не толкова далечния месец март 2019 година - отворените врати на „Американски колеж Аркус”. Тогава направих моята първа стъпка в тази сграда. Докато пътувахме от Варна, с майка ми искахме да си намерим занимание, при което тя реши да ми даде следната задача, казвайки ми: „Дани, представи си, че като отидем в училището, те качат на сцена и те накарат да се представиш пред останалите ученици. Искам сега да ми се преставиш в рамките на 1 минута”. Това беше най-изпитателната 1 минута в живота ми, опитвайки се да събера опита, който съм натрупал през последните 12 години. 

Какъв беше отговорът ли? Никакъв. Преминахме 2 часа, пътувайки, без аз да успея да представя живота си. Тогава за пръв път усетих чувството за празнина, чувството, че живота ми до момента е бил скучен, непълноценен, без никаква посока. Почувствах се сякаш досега съм живял напразно. Денят на отворените врати за мен беше едно магическо преживяване, където успях да видя батковците и каките в красивите униформи и техните невероятни умения и знания, чийто плод беше този невероятен ден. Още си спомням как спечелих значка с крава на нея, побеждавайки останалите на куиз за животните на английски. Когато приключи мероприятието и излязохме от сградата, аз се обърнах усмихнат към майка ми, казвайки й: „Това е мястото, на което ще намеря себе си”. 

Изминаха 5 години от този момент и аз знам кой съм, знам какъв ще бъде моят принос към света, знам моето “защо”, и най-важното, имам увереността да преследвам мечтите си. Започвайки в последната година на моето образование тук, направих равносметката, че причината за това е нашият колеж. Въпреки скромността си, тази сграда съдържа в себе си безкрайно знание, опит и екип, който да ни помогне да открием какво е нашето “защо”. Една институция, която ни дава свобода да изпробваме, грешим, успяваме, променяме, обичаме. Една възможност да разперим своите криле, за да излетим готови да се борим, творим и променяме средата около нас.

 Тази равносметка ми помогна да открия и съвета, който искам да предам на вас и той е доста прост - изпробвайте. Единственият начин, по който аз успях да открия моя смисъл, е изпробването на нови неща, грешейки и успявайки, като по този начин съумях да придобия безценни знания и да създам едни невероятни приятелства по пътя, като част от тях стоят тук, между вас. Изпробвайте нещата, от които ви е страх, хвърлете се в необятното, за да преоткриете своята същност и своето истинско “аз”. Страх ви е да изнесете презентация пред голяма аудитория - направете го. Страх ви е да се запишете на танци - направете го. Страх ви е да се присъедините в нов клуб - направете го. Страх ви е да заговорите човека до вас - направете го. Какво, ако сгрешим. Грешките не са пречка, която да промени нашия път, а една възможност да си поемем глътка свеж въздух, да опитаме отново, знаейки повече отпреди. Затова се борете, живейте и преследвайте вашите мечти.

Скъпи мои приятели, днес сте на прага на нещо велико. Вземете това време тук като дар и като началото на вашето върховно приключение. Вярвайте в себе си, както ние вярваме във вас. Нека вашите дни в колежа бъдат изпълнени с радост, успехи и открития. Заедно ние можем да създадем бъдеще, което да ни направи горди. Защото, както Левски е казал: „Времето е в нас и ние сме във времето“. Благодаря ви!