E-paper

Когато работиш с хора, трябва да се научиш да прощаваш

Интервю с Петър Иванов – директор на Американски колеж Аркус

Интервю на Ивета Трифонова 12 IB клас от клуб “Млад журналист”

Господин Иванов, ако сега не бяхте директор на ЧПГ „АК – Аркус”, с какво бихте се занимавали?

Благодаря за въпроса. Не бях се замислял за това, но го приемам отрезвително. Знам с какво не бих се занимавал. Не бих работил с машини, където липсва взаимодействие с хора. Считам, че едно положително качество, което притежавам, е, че съм добър организатор, а може би и ръководител. Мечтата ми обаче е да прекарвам повече време на корта. Може би бих бил треньор по тенис.

Как приемате работата си като удоволствие или задължение?  През последните 10 години научихте ли нещо от учениците?

Определено работата за мен е удоволствие. Зарежда ме усещането, че помагам заедно с целия екип на колежа да изграждаме хора, личности, ценности и това не е задължително да става веднага. Искам да кажа, че това е процес, това са принципи, философия, а може би и кауза. Надявам се също така не само аз и работещите в колежа, но и нашите ученици, да идват с желание на училище.

Убеден съм, че в повечето случаи се получава, защото всички отчитат различното отношение, различната среда и начин на общуване. Една определено положителна характеристика на моята професия е, че всеки ден научавам нещо ново от хората, с които се срещам. Разбрал съм също така, че всеки един ученик е един индивидуален космос и той трябва да се разглежда самостоятелно и с внимание.

Вашите деца учат в колежа. Трудно ли е да си директор и родител едновременно?

Истина е, че не е лесно, но и не е безкрайно трудно. Нужно е да убедиш колегите, учениците и донякъде родителите, че отношенията към децата на директора трябва да са принципни и по никакъв начин да не се чувства “различно” отношение. Разбира се това не зависи само от всички останали, а и от самите деца. Аз определено се гордея с моите дъщери. Ще добавя също и нещо нескромно.  Ако имаше по-добра алтернатива за тяхното обучение, то със сигурност нямаше да искам да причиня както на тях, така и на себе си, това “леко неудобство”

Кое е най-нестандартното нещо, което сте правили?

Втори хубав въпрос! Сигурно са много неща. Някои от тях са строго лични, но мога да споделя случай от служебната ми практика, когато се налагаше да помагам един ученик от колежа да превъзмогне временната си невяра в живота. За да се опитам да “вляза в главата му” и да разбера защо иска да сложи край на жизнения си път, се наложи да го поканя на редица срещи партия шах. За щастие, работейки и с училищния психолог, няколко месеца по-късно всичко завърши добре. Бих искал да кажа, че съм скачал с парашут, но не мога.

Лесно ли прощавате грешките и кои грешки не бихте простили никога?

Когато работиш с хора, трябва да се научиш да прощаваш. Особено когато работиш с млади хора - това е задължително. Не бива да се прощава, когато си дал на другата страна повече от един шанс  да си “научи урока” и за пореден път получаваш разочарование. Човек трябва да отстоява принципите, в които вярва! Ако трябва да дефинирам с една дума кое не бих простил, то това е предателството.

Ако можехте да изберете едно свръхестествено качество, което да притежавате, какво би било то и защо?

Бих искал да можех да ”чета” бъдещето, защото ако можех, бих бил по-последователен и положително зареден в ежедневието си. Но това се компенсира донякъде от факта, че имам късмета да работя с млади хора и екипът ми да е от мотивирани и оптимистично настроени колеги.

Menu