Първата крачка

Лесна и трудна, възможна и невъзможна, успешна и неуспешна, какво от това? Важното е да я има и да ни вдъхновява за следващата първа крачка. Има ли значение към кого или какво? Има ли смисъл да я направиш или не? Голяма или малка, премерена или необмислена, всичко това е тя. Първата крачка поставя началото на пътя, началото на истината, началото на края. Тя създава живот, тя руши прегради, гради мостове и проправя път. Понякога този път е дълъг и труден, а понакога свършва още там, с началото на първата крачка. Колко важна е всъщност тя? Може би е най-важната за всички и всичко. Та нали тя поставя началото, та нали тя води и края. Спомнете си първата крачка, която направихте като бебе! Какво? Не я помните? Попитайте тогава родителите си и чуйте едно цяло откровение за любов, грижи, радости, тревоги и още толскова прекрасни и човешки неща. А първата крачка? Къде изчезна тя в това красиво откровение? Тя беше само повода, а всичко останало е една голяма и истинска любов. Помните ли първата крачка към приятелството?  Да, същото онова разплакано дете от детската градина, на което помогнахте да обуе вашите обувки, защото докато тичахте на двора, то скъса своите. После стояхте с него на един чин в прогимназията, а гимназията ви раздели? Раздели ви като съученици, но не и като приятели.

Помните ли първата крачка към любовта ? Онази чиста, истинска и трепетна, първа ваша любов. Да, помните я и ще я помните докато сте живи. Тя има дъх на пролетни цветя, сияе като априлско утро и е чиста като капчица роса.

Сещате ли се за първата си крачка към най-голямата трудност в живота ви? Знаехте, че ще бъде трудно, страшно, а дори и невъзможно. Но я направихте, защото така трябва. Защото така е редно, защото това е животът. След тази първа крачка дойде и победата. Онази трудно извоювана и потопена в безсънни нощи победа. Но победа! Колко много истини, колко много съдби събрани само в една първа крачка. Аз я направих, правя я и ще продължавам да я правя. А ти?