Реч на Лора Радойчева - втора по успех от випуск 2024
Уважаеми господин Директор, уважаеми учители родители, гости и скъпи съученици,
Ето че настъпи моментът, в който може би за последен път се събираме всички заедно на едно място. За последните 5 години споделяхме едно и също ежедневие, или поне по-голямата част от него. И все пак, докато бяхме под един покрив, се превърнахме в различни самостоятелни личности, всяка със свои интереси и всяка, поемаща от тук нататък по свой собствен път.
Надявам се, животът отново да ни събира, защото никой от нас не бива да забравя откъде е тръгнал. А до тогава се надявам всеки от нас да преследва мечтите си, да опознава света и да допринесе за него с най-доброто, което може. Надявам се, по-голямата част от нас да се видим след време, дали на следващия зимен бал, или среща на випуска, с нови вълнуващи истории за разказване.
Бъдещето може да изглежда несигурно, дори страшно понякога, но тези емоции са очаквани от всеки човек, престъпващ плахо прага на истинския живот, който ни дава безкрайни възможности, от които ние сами трябва да си изберем. И все пак, аз завършвам този етап от живота си с желанието да направя следващия още по-хубав. Да, гимназиалните години са хубаво нещо, но каква сила иначе трябва да ни движи напред, ако приемем, че най-хубавото вече е свършило? От тук нататък ние решаваме накъде да поемем. Животът може да ни спъва и предстоящите предизвикателства да ни се струват невъзможни за преодоляване, но не се ли чувствахме по сходен начин, когато стъпихме в гимназията за първи път?
Бях помолена в тази реч да говоря за пътя към успеха - бих казала, че моята “тайна съставка” за него е любопитството - желанието винаги да науча нещо ново. Тук се научих да не приемам нищо буквално и на готово, винаги да задавам въпроси на себе си и на учителите, да се интересувам допълнително извън зададения материал или учебника, да мисля критично. И най-вече, когато нещо ми е скучно, защото всеки от нас някога си е задавал въпроса “Това за какво ми е да го уча?” искам да го направя интересно за себе си. Мисля, че най-важното нещо, с което всеки от гимназията трябва да излезе, е умението да учи. Защото тепърва предстои да станем наистина успешни личности. Другото нещо, което смятам за важно, е да си напомням колко далеч съм стигнала, когато си мисля, че не съм направила достатъчно. Защото времето понякога може да тече и бавно и да ни се струва, че нищо не се променя, но това всъщност не е така.
Благодарна съм за всички уроци през последните (в моя случай) 6 години, за стимулът и подкрепата, които всеки един учител ми е дал, всички приятелства и възможности, които съм имала в това училище. Вярвам, че съм подготвена за предстоящото.
Благодаря ви!
