Стъпките на любовта

Толкова много хора казват, че истинската любов не съществува. Не е така. Тя е човекът на пейката в парка; момичето с червената шапка на стълбите пред училище; господинът, облечен в черен костюм; мъж с прошарена брада, носещ куфарче. Истинската любов е там, но просто трябва да бъде видяна, за да бъде открита. Любовта може да бъде дори толкова близо, че да не я забележиш изобщо през всичките тези години...

Валеше сняг, от онзи хубавия, чиито снежинки са сякаш извадени от детска книжка с картинки. Бели и красиви. Когато протегнах ръка, няколко от тях полепнаха по черната ми ръкавица и поднасяйки ги към очите си, ясно различих малкото късче симетрия и красота, скрито в тях. Техният мимолетен живот избледня, докато се топяха в топлината на дъха ми. Вдигнах очи към уличните лампи, под които в ефирен танц кръжаха милиарди малки снежни цветни листенца, издигайки се нагоре и падайки, въртейки се и загубвайки се във вечерния мрак. Може би заради тишината, а може би заради снега, ала никакъв звук не пробиваше плавната спокойна тишина на февруарската вечер. Розовите и червените светлини на магазините, украсени за Свети Валентин, обагряха снега пред входовете си в цветовете на любовта. Красотата на моментното щастие. Обхождайки с очи пустинната главна улица, погледът ми се спря върху часовника на самия връх на сградата на пощата. Стрелките му бяха покрити с тънък пласт блестящ скреж и блестяха сякаш със собствена светлина. Снегът под краката ми проскърцваше жално при всяка моя крачка, докато следите ми чертаеха единствена линия по празния тротоар. Мислех си колко може да е близо любовта и едновременно толкова далеч, поне в този момент. Усмихнах се, докато снегът покриваше раменете и шапката ми с малки ледени цветя. И обръщайки очи към краката си, трудно откъсвайки поглед от феерията под светлината на уличните лампи, аз видях, че не бяха само моите стъпки в снега. Имаше и нечии други и поглеждайки зад гърба си, разбрах, че любовта ме беше подминала. Или аз бях подминала нея и затова се обърнах и се затичах към нея. Защото истинската любов съществува. Само трябва да бъде открита.